06
авг.
Всяка сряда Мая Ангелова е на фермерски пазар и продава сладка, които прави в цеха си в планинското село Превала в Западна Стара планина. Там природата е непокътната, а икономиката неразвита. Сладката й за пазара са красиво опаковани и гордо изложени и търсенето често надвишава предлагането, разказва БТА.
Само преди пет години тя е в сивия сектор и бърка сладка на котлона в собствената си кухня, после продава малките партиди на пазар в някой голям град веднъж или два пъти в годината. Оттогава досега тя и партньорката й са се разраснали и имат малък цех за сладка, магазин и демонстрационен център за кори за баница, всички те разположени в сградата на бившата селска фурна. Казва уверено, че е разработила добър продукт и има устойчив бизнес с бъдеще. Сега се надява да може да изгради партньорство с туроператори, които да доведат туристи в демонстрационния център. А после, след като сезонът за правене на сладка отдавна е свършил, планира да започне да пече хляб за съселяните си.
Шансът за тях дошъл с петгодишния българско-швейцарски проект „За Балкана и хората“, който им предоставил финансова и експертна помощ, за да превърнат кухненското си начинание в жизнеспособен малък бизнес. Проектът работи с около 50 ферми и малки бизнеси, като цели да покаже как може едновременно да се опазва природата и да се развива устойчив бизнес в райони с висока екологична стойност. „За Балкана и хората“ има официален печат за успех: през 2016 печели Наградата на „Натура 2000“ на Европейската комисия за най-добър проект в категорията „Социално-икономически ползи“.
Според д-р Стоилко Апостолов обаче има много повече от наградата, заради което проектът може да се счита изключително успешен. „Успяхме да събудим искрата за живот и волята за честен бизнес и честен поминък в малки предприемачи и фермери в Северозападна България. Район, който от 20 години е символ на забрава, отчаяние, бедност и безизходица“, каза д-р Апостолов в интервю за БТА.
Той вярва, че проектът е успял да върне свободния и предприемчив дух на семейните ферми да произвеждат и да продават качествена и автентична храна. „Да инвестират и да се развиват, да печелят честно от труда си, а не да чакат само субсидиите.“ Гордее се с това, че проектът е успял да сближи различни малки семейни предприятия в планинските райони – фермери, къщи за гости, ресторанти, занаятчии – да предлагат комплексна услуга на клиенти, да се подкрепят взаимно и да си помагат.
Екипът на проекта успял да убеди администрацията и контролните органи по храните и по опазване на природата, че работещите и устойчиви семейни предприятия в планинските райони са най-важният фактор срещу обезлюдяването, което е ендемично в селските райони на страната.
Д-р Апостолов вижда в работата си с властите голям пробив за проекта. „Според мен най-големият успех е промяната в нагласите на БАБХ към преработката във фермата. Възможността фермерите да преработват и да продават легално е една огромна промяна, за която през 2008 г. само си мечтаехме. Това може да има огромни последици в бъдеще, да провокира развитието на една истинска ориентирана към клиентите група от фермери, да промени изцяло мнението на гражданите за селяните и т.н. А това е много важно за всички.“
Вижте тук пълния текст на публикацията, поместена в Дневник.бг